Умиращият
мъдрец: Срамно е да се вкопчиш в последните мигове живот
Сократ
е в затвора. Той е обвинен от съда, че развращава младежта и не почита
боговете. Присъдата му е смърт, чрез отравяне. Последните часове от живота си
Сократ прекарва заедно с приятели и ученици. Някои от учениците му плачат и
скърбят за техния скъп приятел и учител. Мъдрецът заявява смело, че иска да
изпие отровата по-скоро[1],
вместо да отлага за назначения час. Какъв смисъл има да се вкопчва в живота,
след като от него не е останало много? Философът смята, че е срамно да се
„хващаш“ за живота в последните му мигове.[2]
Разглеждаме
ситуация накрая на живота. Обвинен несправедливо от римския цезар, Сократ ще
трябва да умре. Животът му завършва съвсем скоро. Остават му няколко часа или
минути живот. Ако вие сте в подобна ситуация, как ще постъпите? Знаете, че сте
накрая на живота си. Какво трябва да направите? Трябва ли да се вкопчвате в
живота, когато от него е останало съвсем малко?
Увредените бебета са оставяни да
умрат
“Като
вземат децата от добрите, смятам, че те ще ги занесат в специално място при
кърмачки, които живеят отделно в някоя част на държавата, а децата от по-лошите
и всички родени с някакъв телесен недостатък, ще скрият в тайно и
неизвестно място, както е редно.” Платон, Държавата.
Този
фрагмент от Държавата[3] на
Платон през 4 век пр. н. е., е свидетелство за обичайна древна практика,
новородени с недостатъци, да се оставят да умрат. Платон си представя идеалната
държава като място, в което децата „родени с някакъв телесен недостатък“ /изроди/,
трябва да се умъртвяват, а добрите и здравите деца да живеят, растат, и
принесат благо на обществото. Децата изроди трябва да бъдат скрити на тайни и
неизвестни места, и там, да се оставят да умрат, защото така е „редно“. Древният
обичай да се изоставят бебета с вродени дефекти изглежда жесток за съвременните
хора. Как е възможно невръстни бебета да се убиват? Какво е сторило това
мъничко невинно същество, за да се отнесат с него така жестоко? Да го лишиш от
храна, вода, грижа и оставиш да умре бавно и мъчително? Навярно би било
по-добре да го убиеш бързо и безболезнено, отколкото да го оставиш на нечовешки
страдания? Защо не са убивали тези увредени деца, а са ги оставяли да умрат
сами?
Разбира
се, тези въпроси си имат някои отговори. Увредените бебета не носят полза на
държавата и обществото. Децата с вродени дефекти на тялото или ума, биха били
само в тежест на техните родители, семейства и общество. Затова е по-добре за
тях да бъдат оставени да умрат, като се спре грижата за оцеляването им – вода,
храна, и т.н. Така гръцкото общество е решавало дилемата с увредените бебета –
оставяни са да умрат. Питаме се обаче, дали това действие е морално? Морално
оправдано ли е да оставиш някого да умре при положение, че той би могъл и да
живее? Що за морал имат хората, които убиват новородени само заради телесните
им недъзи? Питайки, ние достигаме и до важния въпрос: морално ли е убийството?
Трябва ли да се убиват невинни човешки същества? Когато се изправим пред
дилемата да убиеш или позволиш да умре, какво да изберем? Кое е „по-добре“ –
убийството на някого или оставянето му да умре? Каква е разликата между тези
две действия? Има ли морално различие между убийство и допускане да умре?
В
духа на Елинистичната традиция, Фридрих Ницше през 19 век, пише за „свещената
жестокост“ да се убиват новородени уродливи деца. Да чуем неговата покъртителна
история:
„
– При един светец дошъл човек, който държал едно току-що родено дете. “Какво да
правя с това дете?” попитал той, “то е жалко, уродливо и недостатъчно жизнено,
за да умре.” “Убий го”, извикал светецът със страховит глас, “убий го и след
това го дръж три дни и три нощи на ръце, за да запечатиш картината в паметта си
– така никога вече няма да създадеш дете, докато не ти е дошло времето да го
създаваш.” – При тези думи мъжът си отишъл разочарован и мнозина упрекнали
светеца, защото го бе посъветвал да постъпи жестоко, като убие детето. “А не е
ли жестоко да го остави да живее?” казал светецът.”[4]
По-добре
е жалкото и уродливо новородено бебе да бъде убито, отколкото да живее, е
мнението на Ницше. Напротив, жестоко и ужасно е да оставиш това дете живо.
Платон и Ницше изразяват паралелна идея
за причиняване смъртта на увредени бебета. Бебета с вродени дефекти
трябва да се умъртвяват. Противоположен е начинът, по който тези деца се
убиват. Платон препоръчва слабите и уродливи деца да се оставят да умрат, без
грижа и снабдяване на техните нужди от вода, храна, въздух, светлина и т.н. С
други думи децата се убиват индиректно. Ницше говори за умишлено убийство на
тези деца. Убийство или оставяне да умрат? Каква е разликата между двете? Има
ли съществено морално различие между
убийство и позволяване да умре? Предстои да разгледаме позициите на
изследователите по тези въпроси.
Умиращият пациент: живот в болка и страдание или преждевременна
смърт?
“Ако
пък болестта е не само неизлечима, но и непрекъснато мъчи и терзае човека,
тогава свещениците и управниците го подканят да се позамисли, щом вече не е в
състояние да се справи със своите житейски задължения, станал е тежест за
другите и досаден за самия себе си и вече преживява своята смърт, затова да се
реши повече да не подхранва своята мъка и неволя и да не се колебае вече да
умре. Обхванат от добра надежда, нека той
сам да се лиши от този тежък живот като карцер и мъчилище или да се съгласи
доброволно други да го изтръгнат от живота. Постъпката му ще бъде благоразумна,
защото ще тури край чрез смъртта си не на радости, а на мъки.”
Тома
Мор, Утопия[5]
“Когато
вече няма никаква надежда за спасение, и когато може да се направи смъртта
по-лека и спокойна, евтаназията сама по себе си е вече немалко щастие.”
Бейкън,
Ф., За достойнството и напредъка в
науката
В
„Утопия“ Тома Мор пише, че самоубийството (и евтаназията) на неизлечимо болен, би било
благоразумна постъпка. Франсис Бейкън през 17 век пръв използва думата „евтаназията“,
която дефинира като „лека и спокойна смърт“. Безнадеждно болният би намерил
по-лека и спокойна смърт, чрез евтаназията.
Така за него тя представлява голямо щастие, защото му носи мирна смърт. Мор
и Бейкън представят някои паралелни идеи за живота и смъртта. Смъртта като ценност се
противопоставя на ценността на живота. Болният преживява един мизерен живот
/“тежък живот като в карцер“, Т. Мор/. Струва ли си да се живее един такъв живот?
Безболезнената смърт при неизлечима болест е препоръчителна, когато пациента
изпитва нечовешка болка. Смъртта е предпочетена пред живота, но в някои случаи.
От фрагментите на Платон, Мор и Бейкън имаме ясно оправдание на смъртта
посредством евтаназия. Моралното оправдаване на евтаназията е освобождаване от
мизерен живот и болка (увредените бебета, умиращият болен).
Моралното
оправдание на евтаназията е представено от Томас Мор и Франсис Бейкън. Евтаназията е оправдана,
защото освобождава пациента от мизерен живот и непоносима болка. Желателно е
болният от тежка и неизлечима болест да избере смъртта. Тази постъпка се счита
за правилна и разумна. Разумно ли е да избереш да умреш? Има ли човек право да
предпочете смъртта пред живота? Какви биха били
основанията за този избор? Какъв е аргументът в полза на смъртта? А аргументът в полза на живота? Човекът се
намира пред тежък избор. Болният е обвързан в една здрава мрежа от
взаимоотношения („Утопия“). Така той не взема решението
напълно сам. Индивидът е в тясна връзка с общността, в и пред която той прави
доброволен избор. Другите: „свещениците и управниците“ са тези, които подтикват
болният да се размисли за тежкото си състояние на живот и за възможна смърт.
Имат ли право лекарите, сродниците, приятелите и управляващите лица да
подтикват болният към самоубийство или евтаназия (да го тласкат към преждевременна
смърт)?
Дали могат да го подпомагат в (само)убийство? Какво казва законът?
Какво казва моралът? Каква трябва да е ролята на обществото при такива случаи?
[1] Въпросът за самоубийството на
Сократ е разгледан в Ending
lives. Robert Campbell and Diane Collison,
Blackwell Oxford UK & Cambridge USA, 1988, гл. 1, с. 8.
[2] Платон, Диалози. Федон, Заключение - смъртта на Сократ.
[3] Платон,
Държавата, Наука и изкуство, С., 1974 г., с. 196-198.
[4] Ницше, Фридрих,
Веселата наука, Университетско издателство св. Климент Охридски, С., 1994, с.
61-62.
[5] Мор, Томас,
Утопия, Партиздат, С., 1970 г., За болните, с. 174-175.
Няма коментари:
Публикуване на коментар