Автономия и стареене

Autonomy and Aging

George J. Agich

(In Richard Schultz, ed Encyclopedia of Aging. Fourth Edition. New York: Springer Publishing Company, 2005.)

Анализ на статията

В статята е направен опит да се разкрият ограниченията на либералното схващане за автономията по отношение на стареенето.  Амбициозното намерение е, че когато се припознаят ограниченията на либералното описание на автономията във връзка със стареенето, това би трябвало да доведе до преформулиране на нашето разбиране на автономията. Либералното дефиниране на автономията не издържа критиката на опита на стареене, защото старата личност не може да бъде истински независима, себецентрирана в избори и действия. Старите хора са зависими от социалните условия и се нуждаят от другите за ежедневните си избори и действия. С пълна сила това се отнася и за здравната грижа към старите, където зависимостта им от медицината и социалните институции е голяма. Старите и болни от тежки психически заболявания не са способни сами да вземат автономен избор и се налага други да правят избори вместо тях – деца, близки, лекари. Автономията в стареенето трябва да се разбира в  термините на процеса на нейното развитие не като идеално състояние на съществуване, така етическите въпроси свързани със стареенето по-лесно се решават!

Настоящото  либерално тълкуване на автономията очертава следния кръг от проблеми.

Принципът на автономия и стареенето

Автономията придобива специално значение в контекста на стареенето. Старите хора не са склонни да приемат пенсионирането си като социално положение и се изправят пред по-широк обхват от избори непознат на техните предшественици като това прави прави проблемът на автономните избори централен за стареенето! Старите хора се обособяват в голямата група на старците, които имат значителна слабост и зависимост от другите за всекидневните си действия. Те имат сериозни заболявания и имат нужда от дълготрайна здравна грижа и социална подкрепа. Вземане на решения за здравната грижа на тези пациенти се оказва наистина трудно, понеже тяхната слабост и неспособност усложнява биоетическия принцип за уважение на тяхната автономия.“ Етически проблемно е особено с пациенти, които страдат от Алцхаймер или деменция които не са способни самида вземат решения, а някой друг решава вместо тях. Етическото питане е трябва ли грижещите се да уважават настоящите предпочитания или ценности на тези пациенти ил итехните желания изразени в миналото, като например предварителни указания, което е важен политически и теоретичен въпрос?“

 Широкото значение и употреба автономията днес

„Оценяване функцията на автономията в стареенето е теоретически усложнено, понеже автономията има широк обхват на значения.“

Либералната теория е повлияла на схващането за автономия в Западната култура. Днес това разбиране доминира в медицинските, политически и етически стандарти. Според либералната дефиниция автономията е „свободата от външни ограничения.“ „Тази дефиниция издига индивидуалната личност като централен фокус на етическия и социален интерес. Тя предполага, че личностите имат и са способни да упражняват високо ниво на спосоности като рефлексия и себесъзнание, способност да разбират обхвата на личните избори, собствените си предпочитания, ценности и вярвания и да правят избори основани на йерархично интервзаимоотношение сред други ценности  и вярвания. Това някак си идеализирано изложение доминирало социално и политическо мисъл и влиянието й върху изследванията на стареенето и реформите в дългосрочната грижа е значително.“

Автономията в либералната теория: фокус върху индивидуалността като изолиран, атомистичен център на действие и избор. Като последствие семейството и социалните отношения са маргинализирани. Крайно акцентиране върху индивиуалността за сметка на отношенията с другите и социални институции. Обществото и семейството не трябва да нарушават свободата на индивидуалността. Изолираната индивидуалност се противопоставя на обществената солидарност и загубва връзките си с общността, както и не оценява ролята на обществото за формиране на идентичността. “Това осиновяване на автономията с личния себе- интерес често е използван като решаващ фактор в съперничеството с интересите на семейството или обществото.”

Автономията заплашена от зависимостта. Когато зависимостта  създава нуждата от продължаване подкрепящата грижа. От гледна точка на либералната теория старостта представлява заплаха.

Предложеното решение е ново определяне на понятието автономия. Автономията не е независимост (либералното схващане  за себецентрирано действие и избор), но е разбирана в нейния социален контекст, където зависимостта и отношенията с другите са същностни характеристики на зрялата личност да действа автономно. Това е т.нар. „актуална автономия“ срещу либералния идеал за автономия. Решение на антагонизма автономия-зависимост, зависимостта се разглежда като неотстраним белег на ставане и съществуване като автономен. Така преформулирана  автономията става много по-значима във връзка със стареенето. “Още по-важното, автономията става интересна тема за всяко сериозно отнасяне към стареенето“.

Важен извод в статията е: Следователно автономията е предмет на интерес в полето на старостта не само, когато има конфликт за правата на старите хора, но също в сложния социален процес на всекидневния живот, в който други личности и институции влияят върху това как индивидите развиват и изразяват  техните идентичности.

Петър Наков