Правилно
ли е да оставиш някого да умре? Примери
Изборът на Софи
В
литературата върху моралните дилеми се цитира случая на Софи. „Изборът на Софи“
е новела от Уилиям Стирон /1976/, която се представя сложна ситуация. В
новелата се разказва за Софи Завистовска, полякиня от еврейски произход, която
е арестувана от нацистите и изпратена в концентрационния лагер Аушвиц. Немците,
които мразят евреите, предлагат на жената труден избор: едно от двете й деца ще
бъде спасено от газовата камера, ако тя избере кое. В агонията на нейната
нерешителност войниците отвеждат и двете деца. Внезапно жената решава да вземат
по-малката й дъщеря. Софи се надява, че по-големия й син е по-силен и ще може да оцелее. По-късно обаче тя загубва дирите
му и никога не успява да научи нещо за него. Години по-късно, преследвана от вина
за избора си, тя се самоубива. Дали жената е постъпила правилно? Дали тя трябва
се чувства виновна?[2]
Софи
избира да спаси едното дете, но оставя другото да умре. Правилно или погрешно е
това? Запознахме се със специалните обстоятелствата, при които е взето
решението. Нацистите са възнамерявали да убият и двете деца, а навярно и майка
им. Вероятно всички са били обречени да умрат в камерите на смъртта. Никакъв
шанс за спасение. Никакъв избор. Възможността
за избора на Софи възниква, когато й е
предложено да реши кое дете да живее и кое дете да умре. Тя знае, че трябва да
спаси само едното дете. Но кое? Другото дете ще бъде убито. Но кое? Дилемата
пред жената е, кое от децата да бъде спасено или оставено да бъде убито?
Разбира
се, това са трудни и сложни въпроси, на които не винаги има еднозначен отговор.
Изглежда, че Софи е постъпила правилно и не трябва да се чувства виновна.
Предвид тежката ситуация, майката е постъпила правилно като е решила да спаси
поне едно от децата. В противен случай и двете ще бъдат убити. Тя е действала
избирайки по-малкото зло. В решението си да спаси сина си, тя е „пропуснала“ да
спаси дъщеря си оставяйки я да умре. Тя е действала така, защото не е могла да
направи нищо, за да спаси момичето. Смъртта на детето е била неизбежна.
Следователно Софи не е виновна за смъртта на детето. Тя изобщо не е виновна за
нещастната участ над нейните деца, защото не е направила нищо злонамерено.
Виновни са нацистите, войната, омразата и злото по земята.
Да
разгледаме и намерението на действието
и неговите последици. Какво е било намерението на Софи, когато е оставила
дъщеря й да умре? Намерението на майката не е било да убие детето си, нито да
му причини зло, въпреки това с действието си /избирайки сина/ по някакъв начин
тя е „причинила“ нейната смърт. Намерението (да спаси) е
донесло лоши последици (убийство). Независимо от доброто намерение и
действие, последиците от тях са неблагоприятни. Това е ярък пример как
намеренията на действието се различават от
последиците. В някои случаи добрите намерения водят до лоши последици.
Има нещо вярно в поговорката: „Пътят към ада е подслан с добри намерения.“ Майката е предвидила слабостта и
неспособността на малкото момиче да оцелее при тези тежки условия – войната,
заплахата за живота, бомбите, зверствата, интернирането, глада, изтезанията,
страданията. Взела е предвид и факта, че те всички са изпратени в лагера на
смъртта. Било е въпрос на време да бъдат изгорени живи и убити. Вероятно всички
тези неща са послужили за основание
на Софи да не избере дъщеря си. Основанията й за избора на сина са били
противоположни. Момчето е по-голямо, по-силно и по-здраво, и все пак е мъж.
Спасявайки живота му, майката е вярвала, че синът би имал по-голям шанс да
преживее трудните условия на войната. Тези разумни
основания оправдават действието на Софи – да спаси нейния син, но остави
нейната дъщеря да умре.
Жертване на един и спасяване на
другите
Всички
знаем за героични случаи, в които някой жертва живота си, за да спаси останалите.
Например войник, който стои в отбрана под обстрела на врага, докато другарите
му се измъкнат на безопасно разстояние. Ярък пример за героизъм е постъпката на
капитан Oates,
който ходеше в полярната буря с намерението да умре, за да увеличи шанса на
групата му да оцелее. Разбира се, тези примери не са точно допускане да умре,
понеже могат да се тълкуват и като самоубийство. Номадските ескимоски племена
са изоставяли стари и болни членове на племето да умрат, понеже усилията им да
се грижат за тях, биха застрашили живота на цялото племе.[3]
Популярната биомедицивска литература предлага на вниманието ни казуси, при
които трябва да се избере, дали да се жертва един човек или да се спасят
животите на няколко хора.
Жертване на един и спасяване на пет
Неудържим
влак се носи с бясна скорост срещу две
противоположни стрелки на линията. Ако стрелките не се превключат, тогава ще
загинат пет човека закъсали на линията. Ако стрелките се превключат, влакът ще
продължи по друга линия и ще убие само един човек. Влакът не може да се спре;
но ти можеш да превключиш стрелките на линиите така че, да умре само един човек
вместо пет. Какво ще направиш? Трябва ли да превключиш стрелките?[4]
Тази
дилема повдига въпроса: кой живот е по-ценен? На един човек или на пет?
Превключването на релсите ще определи, кой ще да умре и кой ще живее. Някой да
трябва бъде оставен да умре. Кой? Аз бих действал и променил местоположението
на релсите в посока на линията, където има само един човек. Така влакът ще мине
през него и той ще загине. Същевременно обаче ще се спасят пет човека. По-добре
е да умре един човек, отколкото пет. Има обстоятелства, при които някой трябва
да бъде оставен да умре. Това е неизбежно.
Дилемата на Ханс[5]
Съпругата
на Ханс страда от рядка форма на рак и скоро ще умре. Лекарят смята, че би
могло да й се помогне със специален наркотик.
Това е форма на радий, който аптекарят в близкия град наскоро е открил.
Наркотикът е бил много скъп. Аптекарят е платил 400 долара за радиума, а иска
4, 000 долара за малка доза от наркотика. Ханс, съпругът на болната, отива при негови
близки роднини и приятели, за да събере парите. Той използва всички законни средства, но събира
само половината от цената, или 2,000
долара. Ханс обяснява на аптекаря, че съпругата му умира и го моли да плати
по-късно. Но аптекарят отказва с довода, че той е открил наркотика и иска да
спечели пари от него. Въпреки че е опитал всички възможни средства, Ханс е
отчаян, той обмисля да разбие аптеката и да открадне наркотика за своята съпруга.
Какво трябва да направи Ханс? Дали да разбие аптеката и да открадне наркотика?
Или да остави съпругата си да умре от смъртоностната болест?
Ако
Ханс открадне наркотика, той ще помогне на болната си жена да се излекува от
рака. Той ще спаси живота й. Погрешно е, ако Ханс открадне наркотика, защото
кражбата в действителност е престъпление и той ще влезе в затвора. Приемлив ли
този вариант? Ханс ще жертва свободата си, за да спаси на живота на съпругата
си. Когато той открадне наркотика ще
застане срещу закона, а това не е морално приемливо. Но той обича съпругата си
и не иска тя да умре. Ханс трябва да направи всичко, дори и да наруши закона,
за да спаси съпругата си. Ако не, тогава ще я остави да умре. Същественият
въпрос тук е, дали хората трябва да правят всичко, което е по силите им, за да
спасят живота на някой друг? Бих отговорил: да, хората трябва да правят всичко,
което е по силите им, за да спасят живота на някой друг, но те не могат да
надхвърлят себе си. Понякога ние не можем да отидем отвъд самите себе си и нашите
способности само и само някой да не умре.
И не би трябвало да го правим. Има обстоятелства, при които ние трябва да допуснем
друг да умре, това не означава, че сме отговорни или виновни за неговата смърт.
Навярно и Ханс трябва да остави болната си съпруга да умре, понеже не може да
направи нищо друго.
Приведох
тези примери, за да илюстрирам случаи, в които някой е оставен да умре.
Очевидно в живота има обстоятелства, когато е допустимо да оставиш някой да
умре. Обаче това действие не е умишлено убийство и не натоварва личността с морална
отговорност. Следователно допускането смъртта на някого при някои условия е
морално приемливо.
[3] Campbell Robert, Collison Diane. Ending lives.
Blackwell Oxford UK & Cambridge USA, 1988, с. xvii .
[5]
Дилемите на Колберг в уебсайта: http://www.haverford.edu/psych/ddavis/p109g/kohlberg.dilemmas.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар